Песен за виното
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата, ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове -
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
Мария Шандуркова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Шандуркова Все права защищены
