Sep 30, 2010, 1:54 PM

Песен за виното 

  Poetry » Other
677 0 4
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата, ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове -
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Шандуркова All rights reserved.

Random works
: ??:??