Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата, ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове -
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
Мария Шандуркова
© Мария Шандуркова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
