Sep 30, 2010, 1:54 PM

Песен за виното 

  Poetry » Other
584 0 4

 

Есенни гроздове спускат зърната си

в плетени кошници, зрял кехлибар...

Старите българи тъпчат с нозете си

гроздето сочно във кораба стар.

 

Сок от сърцата им, кръв от  душите им –

ражда се виното, тихо кипи...

Връща им славата, силата, ритъма,

вяра раздава и обич крепи.

 

Вино лъчисто - от слънцето сокове -

бяло, червено - със дъх на цветя,

твойта душа е в извитите мостове,

свързали древното със вечността.

 

Мария Шандуркова

 

© Мария Шандуркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??