1 feb 2012, 11:34

Песента на китарата

  Poesía » Otra
946 0 3
Приказно красива песен на китара
се носи над смълчаните улици,
някой свири мелодия стара
за любов и дъхави люляци.

Нахлува в мен магията на спомена,
докосва нежни струни във душата,
кристална сълзица пада отронена
и прогонва за миг самотата.

И връщам се сякаш в друг мой живот
на лунни разходки и нежни копнежи,
на смях, очарование, небесен благослов,
на слънчеви блянове и душевни летежи.

Свири, звънка китаро, не спирай,
върни ми нежността във сърцето,
обич красива, в мен не умирай,
с полет на птица докосни ти небето!!

val

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...