Feb 1, 2012, 11:34 AM

Песента на китарата

  Poetry » Other
944 0 3
Приказно красива песен на китара
се носи над смълчаните улици,
някой свири мелодия стара
за любов и дъхави люляци.

Нахлува в мен магията на спомена,
докосва нежни струни във душата,
кристална сълзица пада отронена
и прогонва за миг самотата.

И връщам се сякаш в друг мой живот
на лунни разходки и нежни копнежи,
на смях, очарование, небесен благослов,
на слънчеви блянове и душевни летежи.

Свири, звънка китаро, не спирай,
върни ми нежността във сърцето,
обич красива, в мен не умирай,
с полет на птица докосни ти небето!!

val

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...