1.02.2012 г., 11:34

Песента на китарата

942 0 3
Приказно красива песен на китара
се носи над смълчаните улици,
някой свири мелодия стара
за любов и дъхави люляци.

Нахлува в мен магията на спомена,
докосва нежни струни във душата,
кристална сълзица пада отронена
и прогонва за миг самотата.

И връщам се сякаш в друг мой живот
на лунни разходки и нежни копнежи,
на смях, очарование, небесен благослов,
на слънчеви блянове и душевни летежи.

Свири, звънка китаро, не спирай,
върни ми нежността във сърцето,
обич красива, в мен не умирай,
с полет на птица докосни ти небето!!

val

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...