12 oct 2007, 22:39

песента на сирената

  Poesía
837 0 7
Танцуват в небето
жълти есенни листа
и галят нежно по лицето
теб и мен - на вятъра деца.

Огледай се встрани и чуй,
на морето песента за нас е.
Сирена пее.
С прекрасен глас е.
Възпява изгубена любов една.

Не напомня ли ти тя на нещо?
За моето усмихнато лице?
Не събуди ли в тебе чувство,
от отдавна заспало в твоето сърце?

Отпусни се.
Слушай песента.
Спомни си за мен и любовта.
Аз ти казах - ще те чакам вечно.
Твоя съм дори сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...