12 oct 2007, 22:39

песента на сирената

  Poesía
839 0 7
Танцуват в небето
жълти есенни листа
и галят нежно по лицето
теб и мен - на вятъра деца.

Огледай се встрани и чуй,
на морето песента за нас е.
Сирена пее.
С прекрасен глас е.
Възпява изгубена любов една.

Не напомня ли ти тя на нещо?
За моето усмихнато лице?
Не събуди ли в тебе чувство,
от отдавна заспало в твоето сърце?

Отпусни се.
Слушай песента.
Спомни си за мен и любовта.
Аз ти казах - ще те чакам вечно.
Твоя съм дори сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...