Oct 12, 2007, 10:39 PM

песента на сирената

  Poetry
840 0 7
Танцуват в небето
жълти есенни листа
и галят нежно по лицето
теб и мен - на вятъра деца.

Огледай се встрани и чуй,
на морето песента за нас е.
Сирена пее.
С прекрасен глас е.
Възпява изгубена любов една.

Не напомня ли ти тя на нещо?
За моето усмихнато лице?
Не събуди ли в тебе чувство,
от отдавна заспало в твоето сърце?

Отпусни се.
Слушай песента.
Спомни си за мен и любовта.
Аз ти казах - ще те чакам вечно.
Твоя съм дори сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...