12.10.2007 г., 22:39

песента на сирената

834 0 7
Танцуват в небето
жълти есенни листа
и галят нежно по лицето
теб и мен - на вятъра деца.

Огледай се встрани и чуй,
на морето песента за нас е.
Сирена пее.
С прекрасен глас е.
Възпява изгубена любов една.

Не напомня ли ти тя на нещо?
За моето усмихнато лице?
Не събуди ли в тебе чувство,
от отдавна заспало в твоето сърце?

Отпусни се.
Слушай песента.
Спомни си за мен и любовта.
Аз ти казах - ще те чакам вечно.
Твоя съм дори сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...