7 sept 2004, 10:31

Песента на тъжния караконджул

  Poesía
1.5K 0 2

До извора с вода игрива
край незабравки гълъбови
очите ти откраднах самодиво
-топлите, жълъдови!
До извора с вода ленива
между глухарчевите стръкове
косите ти откраднах самодиво
-кестенявите , букови…
До извора с водата жива
под лешниците необелени
ръцете ти откраднах самодиво
-белите, сърнелени!
Във извора сълза изстива
Очи в очи, коси в коси, ръце в ръцете ми
Сърцето ми открадна самодиво,
сърцето ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....