До извора с вода игрива
край незабравки гълъбови
очите ти откраднах самодиво
-топлите, жълъдови!
До извора с вода ленива
между глухарчевите стръкове
косите ти откраднах самодиво
-кестенявите , букови…
До извора с водата жива
под лешниците необелени
ръцете ти откраднах самодиво
-белите, сърнелени!
Във извора сълза изстива
Очи в очи, коси в коси, ръце в ръцете ми
Сърцето ми открадна самодиво,
сърцето ми!
© Георги Динински All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
