ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
12 ago 2008, 21:05

Песента на Времето

1.1K 0 11

Времето,

възседнало

часовниковото махало,

в упоение

люлее се

напред-назад,

напред-назад...

И някъде

за някого

най-после

свършва

неговият

земен ад.

 

Времето,

невъзмутимо

яхнало

часовниковото махало,

като хала

препуска,

сякаш гони план:

насам-натам,

насам-натам...

И като че ли

няма край.

А има.

Някъде

зад някого

завинаги

захлопва се

вратата

на обичния му

земен рай.

И ето -

вече броди

във пространството

невидим,

безутешен,

сам.

 

Люлее се

безспир

махалото.

Люлее се

светът,

заслушан

в припева

на Времето:

тик-так,

тик-так...

Приеми

своя жребий,

човече -

няма как,

няма как,

няма как!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0