ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
12 ago 2008, 21:05

Песента на Времето

1.1K 0 11

Времето,

възседнало

часовниковото махало,

в упоение

люлее се

напред-назад,

напред-назад...

И някъде

за някого

най-после

свършва

неговият

земен ад.

 

Времето,

невъзмутимо

яхнало

часовниковото махало,

като хала

препуска,

сякаш гони план:

насам-натам,

насам-натам...

И като че ли

няма край.

А има.

Някъде

зад някого

завинаги

захлопва се

вратата

на обичния му

земен рай.

И ето -

вече броди

във пространството

невидим,

безутешен,

сам.

 

Люлее се

безспир

махалото.

Люлее се

светът,

заслушан

в припева

на Времето:

тик-так,

тик-так...

Приеми

своя жребий,

човече -

няма как,

няма как,

няма как!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0