ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
Aug 12, 2008, 9:05 PM

Песента на Времето

1.1K 0 11

Времето,

възседнало

часовниковото махало,

в упоение

люлее се

напред-назад,

напред-назад...

И някъде

за някого

най-после

свършва

неговият

земен ад.

 

Времето,

невъзмутимо

яхнало

часовниковото махало,

като хала

препуска,

сякаш гони план:

насам-натам,

насам-натам...

И като че ли

няма край.

А има.

Някъде

зад някого

завинаги

захлопва се

вратата

на обичния му

земен рай.

И ето -

вече броди

във пространството

невидим,

безутешен,

сам.

 

Люлее се

безспир

махалото.

Люлее се

светът,

заслушан

в припева

на Времето:

тик-так,

тик-так...

Приеми

своя жребий,

човече -

няма как,

няма как,

няма как!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0