ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
Aug 12, 2008, 9:05 PM

Песента на Времето

1.1K 0 11

Времето,

възседнало

часовниковото махало,

в упоение

люлее се

напред-назад,

напред-назад...

И някъде

за някого

най-после

свършва

неговият

земен ад.

 

Времето,

невъзмутимо

яхнало

часовниковото махало,

като хала

препуска,

сякаш гони план:

насам-натам,

насам-натам...

И като че ли

няма край.

А има.

Някъде

зад някого

завинаги

захлопва се

вратата

на обичния му

земен рай.

И ето -

вече броди

във пространството

невидим,

безутешен,

сам.

 

Люлее се

безспир

махалото.

Люлее се

светът,

заслушан

в припева

на Времето:

тик-так,

тик-так...

Приеми

своя жребий,

човече -

няма как,

няма как,

няма как!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0