26 feb 2025, 8:34

Песента ни

368 1 3

Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.

 

Песен с цяло гърло ще запея,
ще се чуе много надалече,
като извор буен ще тече,
по всемира аз ще я разлея.

 

Да се носи в него без посока,
извор, който не пресъхва,
по тяло кожа да настръхва,
потопила се веднъж в потока.

 

Без теб ще е песен неизпята,
въздух кротък в гърдите,
нощ загубила се в дните,
тишина, разпиляна по земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...