Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.
Песен с цяло гърло ще запея,
ще се чуе много надалече,
като извор буен ще тече,
по всемира аз ще я разлея.
Да се носи в него без посока,
извор, който не пресъхва,
по тяло кожа да настръхва,
потопила се веднъж в потока.
Без теб ще е песен неизпята,
въздух кротък в гърдите,
нощ загубила се в дните,
тишина, разпиляна по земята.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Като във филма ,,Тя (Her),, 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
