Песента ни
Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.
Песен с цяло гърло ще запея,
ще се чуе много надалече,
като извор буен ще тече,
по всемира аз ще я разлея.
Да се носи в него без посока,
извор, който не пресъхва,
по тяло кожа да настръхва,
потопила се веднъж в потока.
Без теб ще е песен неизпята,
въздух кротък в гърдите,
нощ загубила се в дните,
тишина, разпиляна по земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
Като във филма ,,Тя (Her),, 