26.02.2025 г., 8:34

Песента ни

362 1 3

Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.

 

Песен с цяло гърло ще запея,
ще се чуе много надалече,
като извор буен ще тече,
по всемира аз ще я разлея.

 

Да се носи в него без посока,
извор, който не пресъхва,
по тяло кожа да настръхва,
потопила се веднъж в потока.

 

Без теб ще е песен неизпята,
въздух кротък в гърдите,
нощ загубила се в дните,
тишина, разпиляна по земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...