12 dic 2007, 12:17

Песента-спомен

804 0 20
ПЕСЕНТА-СПОМЕН

Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж.

Гларуси нехаят - небрежно се мотаят,
а на отсрещните скали, две влюбени души,
по звездите - нещо искат да познаят.

А звездите - милостиви, истината скриха,
мечтата сладка не убиха.
Не казаха на наивните деца,
че ще живеят - по различни краища на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Уби с този стих и последното късче сърце у мен...
    А с коментара си ме ДОУБИ!!!
  • Мариола,Чедъри-чадъри ,все там.Пиниза-пениза е,че ръзбра-разбра за къкво -какво става въпрос-вапрос.
  • Ех, че ме замисли и замечта...!!!
  • Поздравления, Алекс!
  • Приятелю, първо си оправи чадърите
    и второ да си призная, че хубаво ми беше
    с твоя стих под тях!
    В следващия къде ли ще съм!?
    Спокойна нощ ли, ден ли!?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...