Dec 12, 2007, 12:17 PM

Песента-спомен

  Poetry » Love
814 0 20
ПЕСЕНТА-СПОМЕН

Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж.

Гларуси нехаят - небрежно се мотаят,
а на отсрещните скали, две влюбени души,
по звездите - нещо искат да познаят.

А звездите - милостиви, истината скриха,
мечтата сладка не убиха.
Не казаха на наивните деца,
че ще живеят - по различни краища на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments


  • Уби с този стих и последното късче сърце у мен...
    А с коментара си ме ДОУБИ!!!
  • Мариола,Чедъри-чадъри ,все там.Пиниза-пениза е,че ръзбра-разбра за къкво -какво става въпрос-вапрос.
  • Ех, че ме замисли и замечта...!!!
  • Поздравления, Алекс!
  • Приятелю, първо си оправи чадърите
    и второ да си призная, че хубаво ми беше
    с твоя стих под тях!
    В следващия къде ли ще съм!?
    Спокойна нощ ли, ден ли!?

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...