12.12.2007 г., 12:17

Песента-спомен

811 0 20
ПЕСЕНТА-СПОМЕН

Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж.

Гларуси нехаят - небрежно се мотаят,
а на отсрещните скали, две влюбени души,
по звездите - нещо искат да познаят.

А звездите - милостиви, истината скриха,
мечтата сладка не убиха.
Не казаха на наивните деца,
че ще живеят - по различни краища на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Уби с този стих и последното късче сърце у мен...
    А с коментара си ме ДОУБИ!!!
  • Мариола,Чедъри-чадъри ,все там.Пиниза-пениза е,че ръзбра-разбра за къкво -какво става въпрос-вапрос.
  • Ех, че ме замисли и замечта...!!!
  • Поздравления, Алекс!
  • Приятелю, първо си оправи чадърите
    и второ да си призная, че хубаво ми беше
    с твоя стих под тях!
    В следващия къде ли ще съм!?
    Спокойна нощ ли, ден ли!?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...