12.12.2007 г., 12:17

Песента-спомен

806 0 20
ПЕСЕНТА-СПОМЕН

Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж.

Гларуси нехаят - небрежно се мотаят,
а на отсрещните скали, две влюбени души,
по звездите - нещо искат да познаят.

А звездите - милостиви, истината скриха,
мечтата сладка не убиха.
Не казаха на наивните деца,
че ще живеят - по различни краища на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Уби с този стих и последното късче сърце у мен...
    А с коментара си ме ДОУБИ!!!
  • Мариола,Чедъри-чадъри ,все там.Пиниза-пениза е,че ръзбра-разбра за къкво -какво става въпрос-вапрос.
  • Ех, че ме замисли и замечта...!!!
  • Поздравления, Алекс!
  • Приятелю, първо си оправи чадърите
    и второ да си призная, че хубаво ми беше
    с твоя стих под тях!
    В следващия къде ли ще съм!?
    Спокойна нощ ли, ден ли!?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...