12.12.2007 г., 12:17

Песента-спомен

810 0 20
ПЕСЕНТА-СПОМЕН

Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж.

Гларуси нехаят - небрежно се мотаят,
а на отсрещните скали, две влюбени души,
по звездите - нещо искат да познаят.

А звездите - милостиви, истината скриха,
мечтата сладка не убиха.
Не казаха на наивните деца,
че ще живеят - по различни краища на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Уби с този стих и последното късче сърце у мен...
    А с коментара си ме ДОУБИ!!!
  • Мариола,Чедъри-чадъри ,все там.Пиниза-пениза е,че ръзбра-разбра за къкво -какво става въпрос-вапрос.
  • Ех, че ме замисли и замечта...!!!
  • Поздравления, Алекс!
  • Приятелю, първо си оправи чадърите
    и второ да си призная, че хубаво ми беше
    с твоя стих под тях!
    В следващия къде ли ще съм!?
    Спокойна нощ ли, ден ли!?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...