13 may 2025, 10:37

Песента за влакове безкрайни

  Poesía » Otra
640 5 15

Сега е призрак този влак 

и няма вече крайна гара,

но упорито пак и пак 

котел до транс огняр разгаря.

Сред шум в Париж и като в  сън

билет за Истанбул купувам.

Картини нижат се отвън 

и в моя ум безкрайно чувам

на джонтите звука " тъ- дън... " .

Аз в " Ориент експрес " пътувам. 

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

От спомена на Запад див 

изстрелва "Уинчестър " куршуми.

Скали разбива мощен взрив-

тук динамит върви, не думи.

Надава индианец вик,

пред янките не си кротува. 

Кове чукът  с метален  лик,

траверса релсата обува.

О, устрем алчен е във пик...

Прогрес на Огнен кон пътува.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Ех, "Джетро тъл " ще ме повози

с локомотивен дъх на шут.

Къде ли ме отвежда Ози

отново с влака своя луд?

Осака- Токио в симфония

стрела на скоростта лети.

Дисторжън с вихрена хармония

от "Пърпъл " по света пламти 

в " Направено в Япония " ...

Пътувам  с рок- енд- рол мечти.

 

Любови, рискове, надежди

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Към гарите на любовта 

сърцето мое е билет.

В пероните от самота

аз чаках в зной и в дъжд, и в лед.

И в летни дни, през снегове

и през тунели, над реки

надбяга влакът ветрове.

Бленува разумът дъги

над лесове, над върхове,

да бъде цвят зелен в лъки.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи

по жив железопът не спират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...