13.05.2025 г., 10:37

Песента за влакове безкрайни

633 5 15

Сега е призрак този влак 

и няма вече крайна гара,

но упорито пак и пак 

котел до транс огняр разгаря.

Сред шум в Париж и като в  сън

билет за Истанбул купувам.

Картини нижат се отвън 

и в моя ум безкрайно чувам

на джонтите звука " тъ- дън... " .

Аз в " Ориент експрес " пътувам. 

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

От спомена на Запад див 

изстрелва "Уинчестър " куршуми.

Скали разбива мощен взрив-

тук динамит върви, не думи.

Надава индианец вик,

пред янките не си кротува. 

Кове чукът  с метален  лик,

траверса релсата обува.

О, устрем алчен е във пик...

Прогрес на Огнен кон пътува.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Ех, "Джетро тъл " ще ме повози

с локомотивен дъх на шут.

Къде ли ме отвежда Ози

отново с влака своя луд?

Осака- Токио в симфония

стрела на скоростта лети.

Дисторжън с вихрена хармония

от "Пърпъл " по света пламти 

в " Направено в Япония " ...

Пътувам  с рок- енд- рол мечти.

 

Любови, рискове, надежди

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Към гарите на любовта 

сърцето мое е билет.

В пероните от самота

аз чаках в зной и в дъжд, и в лед.

И в летни дни, през снегове

и през тунели, над реки

надбяга влакът ветрове.

Бленува разумът дъги

над лесове, над върхове,

да бъде цвят зелен в лъки.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи

по жив железопът не спират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...