Песента за влакове безкрайни
Сега е призрак този влак
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън
билет за Истанбул купувам.
Картини нижат се отвън
и в моя ум безкрайно чувам
на джонтите звука " тъ- дън... " .
Аз в " Ориент експрес " пътувам.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
От спомена на Запад див
изстрелва "Уинчестър " куршуми.
Скали разбива мощен взрив-
тук динамит върви, не думи.
Надава индианец вик,
пред янките не си кротува.
Кове чукът с метален лик,
траверса релсата обува.
О, устрем алчен е във пик...
Прогрес на Огнен кон пътува.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
Ех, "Джетро тъл " ще ме повози
с локомотивен дъх на шут.
Къде ли ме отвежда Ози
отново с влака своя луд?
Осака- Токио в симфония
стрела на скоростта лети.
Дисторжън с вихрена хармония
от "Пърпъл " по света пламти
в " Направено в Япония " ...
Пътувам с рок- енд- рол мечти.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
Към гарите на любовта
сърцето мое е билет.
В пероните от самота
аз чаках в зной и в дъжд, и в лед.
И в летни дни, през снегове
и през тунели, над реки
надбяга влакът ветрове.
Бленува разумът дъги
над лесове, над върхове,
да бъде цвят зелен в лъки.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: