May 13, 2025, 10:37 AM

Песента за влакове безкрайни

  Poetry » Other
634 5 15

Сега е призрак този влак 

и няма вече крайна гара,

но упорито пак и пак 

котел до транс огняр разгаря.

Сред шум в Париж и като в  сън

билет за Истанбул купувам.

Картини нижат се отвън 

и в моя ум безкрайно чувам

на джонтите звука " тъ- дън... " .

Аз в " Ориент експрес " пътувам. 

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

От спомена на Запад див 

изстрелва "Уинчестър " куршуми.

Скали разбива мощен взрив-

тук динамит върви, не думи.

Надава индианец вик,

пред янките не си кротува. 

Кове чукът  с метален  лик,

траверса релсата обува.

О, устрем алчен е във пик...

Прогрес на Огнен кон пътува.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Ех, "Джетро тъл " ще ме повози

с локомотивен дъх на шут.

Къде ли ме отвежда Ози

отново с влака своя луд?

Осака- Токио в симфония

стрела на скоростта лети.

Дисторжън с вихрена хармония

от "Пърпъл " по света пламти 

в " Направено в Япония " ...

Пътувам  с рок- енд- рол мечти.

 

Любови, рискове, надежди

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи 

по жив железопът не спират.

 

Към гарите на любовта 

сърцето мое е билет.

В пероните от самота

аз чаках в зной и в дъжд, и в лед.

И в летни дни, през снегове

и през тунели, над реки

надбяга влакът ветрове.

Бленува разумът дъги

над лесове, над върхове,

да бъде цвят зелен в лъки.

 

Любови, рискове, надежди 

в едно купе от мен извират.

Хазартен зрак, раздели, срещи

по жив железопът не спират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...