Песента за влакове безкрайни
Сега е призрак този влак
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън
билет за Истанбул купувам.
Картини нижат се отвън
и в моя ум безкрайно чувам
на джонтите звука " тъ- дън... " .
Аз в " Ориент експрес " пътувам.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
От спомена на Запад див
изстрелва "Уинчестър " куршуми.
Скали разбива мощен взрив-
тук динамит върви, не думи.
Надава индианец вик,
пред янките не си кротува.
Кове чукът с метален лик,
траверса релсата обува.
О, устрем алчен е във пик...
Прогрес на Огнен кон пътува.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
Ех, "Джетро тъл " ще ме повози
с локомотивен дъх на шут.
Къде ли ме отвежда Ози
отново с влака своя луд?
Осака- Токио в симфония
стрела на скоростта лети.
Дисторжън с вихрена хармония
от "Пърпъл " по света пламти
в " Направено в Япония " ...
Пътувам с рок- енд- рол мечти.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
Към гарите на любовта
сърцето мое е билет.
В пероните от самота
аз чаках в зной и в дъжд, и в лед.
И в летни дни, през снегове
и през тунели, над реки
надбяга влакът ветрове.
Бленува разумът дъги
над лесове, над върхове,
да бъде цвят зелен в лъки.
Любови, рискове, надежди
в едно купе от мен извират.
Хазартен зрак, раздели, срещи
по жив железопът не спират.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
The work is a contestant: