Пешеходецът

Poesía » Otra

1.2K 2 3

Посоката не виждам в мрака непрогледен,

не чувам музика в суетен шум,

но крача аз с копнеж пореден

и раз-два повтарям си наум.

Весел, тъжен, богат и беден,

не куцам и напред вървя.

Небесен дух, във нещастик земен,

раз – по дяволите, два.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

venus (Вечерница или Зорница)

И посоката е важна, но по-важното е да не спираш да вървиш

2012-04-18T12:01:07+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

"Пътят е за това, да се върви..."
Хареса ми!

2010-01-12T22:41:40+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Ucho rules again! Добре, добре ( подсмихвам се)

2010-01-12T22:39:31+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0