Посоката не виждам в мрака непрогледен,
не чувам музика в суетен шум,
но крача аз с копнеж пореден
и раз-два повтарям си наум.
Весел, тъжен, богат и беден,
не куцам и напред вървя.
Небесен дух, във нещастик земен,
раз – по дяволите, два.
© Алекс учо Все права защищены