19 oct 2017, 20:00  

Пешка

  Poesía » Otra
655 2 13

             Аз съм пешката* в стария шах,

             по полето игрално ме местят.

             В ход безумен и със замах

             падам жертва при първият страх.

 

             Да отстъпвам назад нямам право,

             все напред или само встрани.

             Тъй сърцето ми стана кораво

             и смъртта гледам право в очи.

 

             И изглеждам им толкова бавна,

             неспособна на подвиг дори.

             Бройка само в битката славна,

             лесно паднала - няма следи.

 

             Аз съм пешката - винаги черна,

             отстоявам победи, войни.

             Имам сила даже безмерна,

             цар спасявам в тежко реми**.

 

             19.10.2017

              Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

*-пешка - най-слабата фигура в шахматната игра.

**реми - равенство.

Comentarios

Comentarios

  • Така е Василка!Поздрави!
  • Без пешка закъде? Най-нужната фигура.
  • Благодаря,Веси и Ирина!
  • И дребните камъчета обръщат колата...Така и пешките-дребни,без особени права,но може и "цар да спасят"....Така е и в живота,Хари.По времето на "връзките" много исках да имам кожух,такъв с кожата отвътре-топъл и много модерен...А по магазините ги няма...Е,намерих връзка в самия завод дето ги шиеха -беше портиер,ама свърши работа и дълго се "фуках"с него...Такава асоциация събуди твоя стих!
  • Поздравления за оригиналната творба, Хари!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...