19 окт. 2017 г., 20:00  

Пешка

656 2 13

             Аз съм пешката* в стария шах,

             по полето игрално ме местят.

             В ход безумен и със замах

             падам жертва при първият страх.

 

             Да отстъпвам назад нямам право,

             все напред или само встрани.

             Тъй сърцето ми стана кораво

             и смъртта гледам право в очи.

 

             И изглеждам им толкова бавна,

             неспособна на подвиг дори.

             Бройка само в битката славна,

             лесно паднала - няма следи.

 

             Аз съм пешката - винаги черна,

             отстоявам победи, войни.

             Имам сила даже безмерна,

             цар спасявам в тежко реми**.

 

             19.10.2017

              Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

*-пешка - най-слабата фигура в шахматната игра.

**реми - равенство.

Комментарии

Комментарии

  • Така е Василка!Поздрави!
  • Без пешка закъде? Най-нужната фигура.
  • Благодаря,Веси и Ирина!
  • И дребните камъчета обръщат колата...Така и пешките-дребни,без особени права,но може и "цар да спасят"....Така е и в живота,Хари.По времето на "връзките" много исках да имам кожух,такъв с кожата отвътре-топъл и много модерен...А по магазините ги няма...Е,намерих връзка в самия завод дето ги шиеха -беше портиер,ама свърши работа и дълго се "фуках"с него...Такава асоциация събуди твоя стих!
  • Поздравления за оригиналната творба, Хари!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...