valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
19 sept 2013, 15:39  

Пещерно ...

623 0 8

 

 

 

          Болезнено студена тъма,

                                      без светлик,

          море от черно небе

                                            без луна,       

          сталактит от звезди

                              с изтънели игли

          пробождат гаснещите ми

                                 скрежни очи ...

          Бродират иглите

                           в изтерзано сърце

          нейните тъмни

                                              зеници,

          търся ги пак в

                                копнежно лице,

                   но къде са те ...?

          Под тези тежки

                                             ресници

          завинаги ли вече

                                         са скрити ?

          Студената тъма

                                        ме облича -

          сталагмит ли ще бъда

                                          обичан ...? 

 

 

 

           

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0