19 sept 2013, 15:39  

Пещерно ... 

  Poesía » De amor
475 0 8

 

 

 

          Болезнено студена тъма,

                                      без светлик,

          море от черно небе

                                            без луна,       

          сталактит от звезди

                              с изтънели игли

          пробождат гаснещите ми

                                 скрежни очи ...

          Бродират иглите

                           в изтерзано сърце

          нейните тъмни

                                              зеници,

          търся ги пак в

                                копнежно лице,

                   но къде са те ...?

          Под тези тежки

                                             ресници

          завинаги ли вече

                                         са скрити ?

          Студената тъма

                                        ме облича -

          сталагмит ли ще бъда

                                          обичан ...? 

 

 

 

           

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??