Пещерно ...
Болезнено студена тъма,
без светлик,
море от черно небе
без луна,
сталактит от звезди
с изтънели игли
пробождат гаснещите ми
скрежни очи ...
Бродират иглите
в изтерзано сърце
нейните тъмни
зеници,
търся ги пак в
копнежно лице,
но къде са те ...?
Под тези тежки
ресници
завинаги ли вече
са скрити ?
Студената тъма
ме облича -
сталагмит ли ще бъда
обичан ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
