Болезнено студена тъма,
без светлик,
море от черно небе
без луна,
сталактит от звезди
с изтънели игли
пробождат гаснещите ми
скрежни очи ...
Бродират иглите
в изтерзано сърце
нейните тъмни
зеници,
търся ги пак в
копнежно лице,
но къде са те ...?
Под тези тежки
ресници
завинаги ли вече
са скрити ?
Студената тъма
ме облича -
сталагмит ли ще бъда
обичан ...?
© Валентин Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
