17 feb 2015, 11:17  

Пещерно изкуство

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Пещерно изкуство

 

        Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
        лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа.

        Уплашени от тигров скок,
коне са биели пръстта с безброй копита,
        а тромавият носорог
сумтейки е пасял тревата с кръв пропита.

        Край труп хиените пищят,
над пълните с вода блатясала разломи
        на гладните стада ревът
се слива с пелени от хищни насекоми.

        Ала щом затръби мамут
и в нощните листа разбягат се маймунки,
        ръката, тръпнеща от смут,
връз пещерния гнайс пленява ги в рисунки.

        Мистериозният пигмент
под пръста с лекота превръща се в лъвица,
        която сякаш след момент
би впила челюсти в творящата десница.

        Мъжът рисува и море
от гриви на коне пред него се вълнува;
        предпазва с щрих да не умре,
каквото през деня разпален е ловувал.

        Единствен огънят не спи,
а той все потопен в трептящите черти е.
        Надежда мътна го крепи,
след хиляди лета че друг ще ги открие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за посочената печатна грешка в последния стих. Поправих я.
  • По LeChevalier (Тошко) -

    „Надежда мътна го крепи,
    след хиляди лета че друг ще ти открие.“ :

    Надежда мътна го крепи,
    че ще ги друг след хиляди лета открие.
    !
  • в рисуването с думите нямаш равен.
  • !

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...