LeChevalier (Тошко)
184 1919
17 feb 2015, 11:17  

Пещерно изкуство 

  Poesía » Otra
848 0 4

Пещерно изкуство

 

        Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
        лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа.

        Уплашени от тигров скок,
коне са биели пръстта с безброй копита,
        а тромавият носорог
сумтейки е пасял тревата с кръв пропита.

        Край труп хиените пищят,
над пълните с вода блатясала разломи
        на гладните стада ревът
се слива с пелени от хищни насекоми.

        Ала щом затръби мамут
и в нощните листа разбягат се маймунки,
        ръката, тръпнеща от смут,
връз пещерния гнайс пленява ги в рисунки.

        Мистериозният пигмент
под пръста с лекота превръща се в лъвица,
        която сякаш след момент
би впила челюсти в творящата десница.

        Мъжът рисува и море
от гриви на коне пред него се вълнува;
        предпазва с щрих да не умре,
каквото през деня разпален е ловувал.

        Единствен огънят не спи,
а той все потопен в трептящите черти е.
        Надежда мътна го крепи,
след хиляди лета че друг ще ги открие.

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси за посочената печатна грешка в последния стих. Поправих я.
  • По LeChevalier (Тошко) -

    „Надежда мътна го крепи,
    след хиляди лета че друг ще ти открие.“ :

    Надежда мътна го крепи,
    че ще ги друг след хиляди лета открие.
    !
  • в рисуването с думите нямаш равен.
  • !
Propuestas
: ??:??