17 feb 2015, 11:17  

Пещерно изкуство

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Пещерно изкуство

 

        Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
        лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа.

        Уплашени от тигров скок,
коне са биели пръстта с безброй копита,
        а тромавият носорог
сумтейки е пасял тревата с кръв пропита.

        Край труп хиените пищят,
над пълните с вода блатясала разломи
        на гладните стада ревът
се слива с пелени от хищни насекоми.

        Ала щом затръби мамут
и в нощните листа разбягат се маймунки,
        ръката, тръпнеща от смут,
връз пещерния гнайс пленява ги в рисунки.

        Мистериозният пигмент
под пръста с лекота превръща се в лъвица,
        която сякаш след момент
би впила челюсти в творящата десница.

        Мъжът рисува и море
от гриви на коне пред него се вълнува;
        предпазва с щрих да не умре,
каквото през деня разпален е ловувал.

        Единствен огънят не спи,
а той все потопен в трептящите черти е.
        Надежда мътна го крепи,
след хиляди лета че друг ще ги открие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за посочената печатна грешка в последния стих. Поправих я.
  • По LeChevalier (Тошко) -

    „Надежда мътна го крепи,
    след хиляди лета че друг ще ти открие.“ :

    Надежда мътна го крепи,
    че ще ги друг след хиляди лета открие.
    !
  • в рисуването с думите нямаш равен.
  • !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...