17.02.2015 г., 11:17  

Пещерно изкуство

1.2K 0 4

Пещерно изкуство

 

        Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
        лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа.

        Уплашени от тигров скок,
коне са биели пръстта с безброй копита,
        а тромавият носорог
сумтейки е пасял тревата с кръв пропита.

        Край труп хиените пищят,
над пълните с вода блатясала разломи
        на гладните стада ревът
се слива с пелени от хищни насекоми.

        Ала щом затръби мамут
и в нощните листа разбягат се маймунки,
        ръката, тръпнеща от смут,
връз пещерния гнайс пленява ги в рисунки.

        Мистериозният пигмент
под пръста с лекота превръща се в лъвица,
        която сякаш след момент
би впила челюсти в творящата десница.

        Мъжът рисува и море
от гриви на коне пред него се вълнува;
        предпазва с щрих да не умре,
каквото през деня разпален е ловувал.

        Единствен огънят не спи,
а той все потопен в трептящите черти е.
        Надежда мътна го крепи,
след хиляди лета че друг ще ги открие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси за посочената печатна грешка в последния стих. Поправих я.
  • По LeChevalier (Тошко) -

    „Надежда мътна го крепи,
    след хиляди лета че друг ще ти открие.“ :

    Надежда мътна го крепи,
    че ще ги друг след хиляди лета открие.
    !
  • в рисуването с думите нямаш равен.
  • !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...