Пещерно изкуство
Пещерно изкуство
Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа.
Уплашени от тигров скок,
коне са биели пръстта с безброй копита,
а тромавият носорог
сумтейки е пасял тревата с кръв пропита.
Край труп хиените пищят,
над пълните с вода блатясала разломи
на гладните стада ревът
се слива с пелени от хищни насекоми.
Ала щом затръби мамут
и в нощните листа разбягат се маймунки,
ръката, тръпнеща от смут,
връз пещерния гнайс пленява ги в рисунки.
Мистериозният пигмент
под пръста с лекота превръща се в лъвица,
която сякаш след момент
би впила челюсти в творящата десница.
Мъжът рисува и море
от гриви на коне пред него се вълнува;
предпазва с щрих да не умре,
каквото през деня разпален е ловувал.
Единствен огънят не спи,
а той все потопен в трептящите черти е.
Надежда мътна го крепи,
след хиляди лета че друг ще ги открие.
© Тошко All rights reserved.
