30 ene 2011, 15:44

Песимистична истина

  Poesía » Otra
635 0 3

Всеки огън някой ден угасва.

Всеки ручей тича  към морето.

Любовта, уви, ни става тясна

и напуска някак си сърцето.

 

Всеки отговор въпрос си има.

И звездите все по-мътно светят.

Есента превръща се във зима.

Философите се учат от поетите.

 

Мигове се раждат и умират.

Истина в неистина се вплита.

Търсиш, но не винаги намираш.

Честността монета е пробита.

 

Всеки хубав сън внезапно свършва.

Нежността е болна пеперуда.

Оптимизмът лесно се прекършва,

а Животът е една заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....