Jan 30, 2011, 3:44 PM

Песимистична истина

  Poetry » Other
637 0 3

Всеки огън някой ден угасва.

Всеки ручей тича  към морето.

Любовта, уви, ни става тясна

и напуска някак си сърцето.

 

Всеки отговор въпрос си има.

И звездите все по-мътно светят.

Есента превръща се във зима.

Философите се учат от поетите.

 

Мигове се раждат и умират.

Истина в неистина се вплита.

Търсиш, но не винаги намираш.

Честността монета е пробита.

 

Всеки хубав сън внезапно свършва.

Нежността е болна пеперуда.

Оптимизмът лесно се прекършва,

а Животът е една заблуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...