30.01.2011 г., 15:44 ч.

Песимистична истина 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
529 0 3
Всеки огън някой ден угасва.
Всеки ручей тича към морето.
Любовта, уви, ни става тясна
и напуска някак си сърцето.
Всеки отговор въпрос си има.
И звездите все по-мътно светят.
Есента превръща се във зима.
Философите се учат от поетите.
Мигове се раждат и умират.
Истина в неистина се вплита.
Търсиш, но не винаги намираш.
Честността монета е пробита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...

Още произведения »