30.01.2011 г., 15:44

Песимистична истина

629 0 3

Всеки огън някой ден угасва.

Всеки ручей тича  към морето.

Любовта, уви, ни става тясна

и напуска някак си сърцето.

 

Всеки отговор въпрос си има.

И звездите все по-мътно светят.

Есента превръща се във зима.

Философите се учат от поетите.

 

Мигове се раждат и умират.

Истина в неистина се вплита.

Търсиш, но не винаги намираш.

Честността монета е пробита.

 

Всеки хубав сън внезапно свършва.

Нежността е болна пеперуда.

Оптимизмът лесно се прекършва,

а Животът е една заблуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...