Все във бяло те сънувам
като облаче в небето.
Все в зелено те рисувам
със очите на детето.
В ранно утро те посрещам
като розовата фея.
Все за тебе се досещам,
пак от страст когато тлея.
В сините очи потъвам -
сам удавник във морето.
В красотата ти затъвам,
щом те гоня по полето.
Все дори не те достигам
на високите ти коти.
При теб сега дали пристигам
с тази песничка без ноти?
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
и стоплящо сърцето..