Все във бяло те сънувам
като облаче в небето.
Все в зелено те рисувам
със очите на детето.
В ранно утро те посрещам
като розовата фея.
Все за тебе се досещам,
пак от страст когато тлея.
В сините очи потъвам -
сам удавник във морето.
В красотата ти затъвам,
щом те гоня по полето.
Все дори не те достигам
на високите ти коти.
При теб сега дали пристигам
с тази песничка без ноти?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
