30 may 2010, 21:58

Песъчинката 

  Poesía » De amor
735 0 4

 

 

Като дете на мида-перличка,

 търкалям се в ръцете на морето,

а то подхвърля ме, унесено от влюбване  в брега.

 И пак се блъскам в мократа скала,

и пак целувам пясъка.

 Унасям се и аз със вятъра,

а той ме стърже с острите си думи,

изчезвам...

И пак съм песъчинката седефена във твоите очи,

 която дразни,

 която сълзите ти кара да текат,

но никога не ги оставя празни...

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??