Песъчинката
Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка.
Унасям се и аз със вятъра,
а той ме стърже с острите си думи,
изчезвам...
И пак съм песъчинката седефена във твоите очи,
която дразни,
която сълзите ти кара да текат,
но никога не ги оставя празни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Стоянова Все права защищены
