Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка.
Унасям се и аз със вятъра,
а той ме стърже с острите си думи,
изчезвам...
И пак съм песъчинката седефена във твоите очи,
която дразни,
която сълзите ти кара да текат,
но никога не ги оставя празни...
© Людмила Стоянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
