Песъчинката
Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка.
Унасям се и аз със вятъра,
а той ме стърже с острите си думи,
изчезвам...
И пак съм песъчинката седефена във твоите очи,
която дразни,
която сълзите ти кара да текат,
но никога не ги оставя празни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Стоянова Всички права запазени
