30.05.2010 г., 21:58 ч.

Песъчинката 

  Поезия » Любовна
763 0 4

 

 

Като дете на мида-перличка,

 търкалям се в ръцете на морето,

а то подхвърля ме, унесено от влюбване  в брега.

 И пак се блъскам в мократа скала,

и пак целувам пясъка.

 Унасям се и аз със вятъра,

а той ме стърже с острите си думи,

изчезвам...

И пак съм песъчинката седефена във твоите очи,

 която дразни,

 която сълзите ти кара да текат,

но никога не ги оставя празни...

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??