18 sept 2008, 8:36

Пет часът, сутринта...

  Poesía » Otra
579 0 5

ПЕТ ЧАСЪТ, СУТРИНТА...

Пет часът, сутринта!

Почти унесена в неспокойния си сън -

стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!

Чуваш - до болка познатия шум!

 

Стискаш от страх леглото,

докато ноктите ти не побелеят! До болка...

Молиш се да не чуе пак детето...

Поглеждаш в себе си - чувстваш се толкова жалка!

 

Искаш отново едно и също нещо...

Всичко бързо да свърши - се молиш!

Затваряш очи да не гледаш лицето зловещо!

Пребива те - и сила нямаш да говориш...

 

С угасянето на лампата екшънът приключи!

"Какво става?..." - пита от другата стая твоето дете.

Отговаряш с подута уста и насинени очи:

"Спи... просто... татко си дойде!"

 

П.П. Животът е един - изживей го както трябва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано не е истина.Звучи доста лично.БЯГАЙ миличко,бягай докато можеш.
  • Това е жестоко ... дано автор и лиричен герой се разминават , защото иначе би било ужасно това простодушно търпение към жестокостта...
    Стиха разтърсва!
  • Потресена!
    И с много въпроси, защо!
    Защо се понася с мазохистично примирение.
  • Бог да е на помощ на всяка жена, преживяваща това! Побиха ме тръпки.
  • Бягай!!!И не се обръщай!Дано е само лирическата!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...