Пет часът, сутринта!
Почти унесена в неспокойния си сън -
стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!
Чуваш - до болка познатия шум!
Стискаш от страх леглото,
докато ноктите ти не побелеят! До болка...
Молиш се да не чуе пак детето...
Поглеждаш в себе си - чувстваш се толкова жалка!
Искаш отново едно и също нещо...
Всичко бързо да свърши - се молиш!
Затваряш очи да не гледаш лицето зловещо!
Пребива те - и сила нямаш да говориш... ...