Пет часът, сутринта...

lipstick1984 (Мария)
13 0

Sep 18, 2008, 8:36 AM

Poetry » Other

477 0 5

Пет часът, сутринта!

Почти унесена в неспокойния си сън -

стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!

Чуваш - до болка познатия шум!

Стискаш от страх леглото,

докато ноктите ти не побелеят! До болка...

Молиш се да не чуе пак детето...

Поглеждаш в себе си - чувстваш се толкова жалка!

Искаш отново едно и също нещо...

Всичко бързо да свърши - се молиш!

Затваряш очи да не гледаш лицето зловещо!

Пребива те - и сила нямаш да говориш...

С угасянето на лампата екшънът приключи!

"Какво става?..." - пита от другата стая твоето дете.

Отговаряш с подута уста и насинени очи:

"Спи... просто... татко си дойде!"

П.П. Животът е един - изживей го както трябва!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miralub (Мирелла Кривчева)

2008-09-18T19:30:39+03:00

Дано не е истина.Звучи доста лично.БЯГАЙ миличко,бягай докато можеш.
megans (Магдалена Василева)

2008-09-18T11:19:16+03:00

Това е жестоко ... дано автор и лиричен герой се разминават , защото иначе би било ужасно това простодушно търпение към жестокостта...
Стиха разтърсва!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-09-18T10:48:28+03:00

Потресена!
И с много въпроси, защо!
Защо се понася с мазохистично примирение.
ruba (Руми Бакърджиева)

2008-09-18T09:25:36+03:00

Бог да е на помощ на всяка жена, преживяваща това! Побиха ме тръпки.
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

2008-09-18T09:15:27+03:00

Бягай!!!И не се обръщай!Дано е само лирическата!