24 feb 2015, 22:25

Пет лева

  Poesía
497 0 1

Отпивах глътка уиски.

Ледът подрънкваше в чашата.

С нежния звук на стотинки,

захвърлени за ресто на масата.

 

Уредбите водеха някаква битка.

Сервитьорите лениво сервираха.

Старец прегърбен, в ръцете със китка...

Купуваха всички. Сълзите прикриваха.

 

Млад сервитьор купи цветята.

Плати ги. Ресто не взе.

Настани го на масата, там, до стената.

Ракия донесе. И малко мезе.

 

Занесе му някаква топла чорбица.

И хляб. Колкото за трима мъже.

А старецът стискаше свойта торбица.

Започна плахо той да яде.

 

Изпи си ракията. Изяде чорбата.

Трохите от масата, забърса с ръка.

Скришом, хляба напъха в торбата,

помоли, ако може, за чаша вода.

 

Сервитьорът изпрати старика до изхода.

Прибра приборите на масата.

Тогава видя петте лева под чашата,

с които му беше платил за цветята.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....