24 feb 2015, 22:25

Пет лева

  Poesía
500 0 1

Отпивах глътка уиски.

Ледът подрънкваше в чашата.

С нежния звук на стотинки,

захвърлени за ресто на масата.

 

Уредбите водеха някаква битка.

Сервитьорите лениво сервираха.

Старец прегърбен, в ръцете със китка...

Купуваха всички. Сълзите прикриваха.

 

Млад сервитьор купи цветята.

Плати ги. Ресто не взе.

Настани го на масата, там, до стената.

Ракия донесе. И малко мезе.

 

Занесе му някаква топла чорбица.

И хляб. Колкото за трима мъже.

А старецът стискаше свойта торбица.

Започна плахо той да яде.

 

Изпи си ракията. Изяде чорбата.

Трохите от масата, забърса с ръка.

Скришом, хляба напъха в торбата,

помоли, ако може, за чаша вода.

 

Сервитьорът изпрати старика до изхода.

Прибра приборите на масата.

Тогава видя петте лева под чашата,

с които му беше платил за цветята.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...