11 may 2024, 19:49

Петата питанка

  Poesía » Civil
672 6 12

В красиво синьо огнено горят

като звезди над мен уханни люляци.

Разклащат клони те и ми шептят,

че още помнят ловчанските улици

онези стъпки, месили с копнеж

мечтите за отхвърляне на иго,

свободен дух, въстание, метеж

и вярата, че с храброст се постигат.

Надеждата, останала без теб,

те търси на скалите на Вароша.

Развява тъжен облак черен креп

над деветметров паметник разкошен.

Градът е коленичил и снишен

за прошката ти, Дяконе, се моли.

Свободни сме, но с идеал сменен

и в съвестта въпроси са наболи.

А отговорите – вулкан сърдит –

в тефтерчето ти място не откриват.

И като пета питанка забит

след твоето "Народе????" се извива

във кипналата майска синева

плачът на недовършеното дело.

Превръщаш се отново в тетива,

изстреляла сърце към нас със смелост.

 

 

        Посвещавам на хората от Ловеч, които отвориха сърцата си

си за мен по време на представянето на стихотворния ми роман

"Острови в душата"! Днес е празникът на града и нека това бъде

моят благодарствен поздрав към тях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "онези стъпки, месили с копнеж
    мечтите за отхвърляне на иго," - думата "месили" не ми звучи на място ; стъпките водят нанякъде, оставят следа и т.н. Но решението си е на автора и аз го уважавам.

    Много ми допадна тази част:
    "Свободни сме, но с идеал сменен
    и в съвестта въпроси са наболи.
    А отговорите – вулкан сърдит –
    в тефтерчето ти място не откриват.
    И като пета питанка забит
    след твоето "Народе????" се извива
    във кипналата майска синева
    плачът на недовършеното дело." Наистина е така. Целият морал е подменен.
  • Ти винаги ми оставяш коментари, които ме радват, благодаря ти, Ники!🥰
  • Чудесен стих, Мери!💗💗💗
  • Какви интересни мисли съм предизвикала у теб, Младене! Написаното никога не е достатъчно, за да изрази благодарността на човек за нещо конкретно случило се, но явно стихотворението те е развълнувало и събудило този прилив на разсъждения. Благодаря ти, приятелю, споделям твоите мисли!🥰
  • Добре е, че си посветила този стих на Ловеч и неговата поетична общност, Мария. Човек трябва да е благодарен на хората, които са му оказали внимание. Но благодарността е най-дефицитния артикул. За нея Демокрит казва, че е най-бързо остаряващото нещо на този свят.
    Накара ме дълбоко да се замисля, дали да скърбим, че Левски е заловен в околностите на Ловеч или да се радваме за това...? Мисля, че трябва да се радваме бурно и да издигнем паметник на поп Кръстю - Предателя на Дякона. Защото без това предателство, дали Левски би бил днешната национална светиня? Поп Кръстю е Юда за Левски, а на Юдите трябва да издигаме паметници с по 30 сребърника окачени на тях, за да помним, че те лежат в основата на всяко Възкресение!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...