В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж
мечтите за отхвърляне на иго,
свободен дух, въстание, метеж
и вярата, че с храброст се постигат.
Надеждата, останала без теб,
те търси на скалите на Вароша.
Развява тъжен облак черен креп
над деветметров паметник разкошен. ...