Петата питанка
В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж
мечтите за отхвърляне на иго,
свободен дух, въстание, метеж
и вярата, че с храброст се постигат.
Надеждата, останала без теб,
те търси на скалите на Вароша.
Развява тъжен облак черен креп
над деветметров паметник разкошен.
Градът е коленичил и снишен
за прошката ти, Дяконе, се моли.
Свободни сме, но с идеал сменен
и в съвестта въпроси са наболи.
А отговорите – вулкан сърдит –
в тефтерчето ти място не откриват.
И като пета питанка забит
след твоето "Народе????" се извива
във кипналата майска синева
плачът на недовършеното дело.
Превръщаш се отново в тетива,
изстреляла сърце към нас със смелост.
Посвещавам на хората от Ловеч, които отвориха сърцата си
си за мен по време на представянето на стихотворния ми роман
"Острови в душата"! Днес е празникът на града и нека това бъде
моят благодарствен поздрав към тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
