Петата посока
Все към тебе ме мами и вика,
красива жена милоока.
Тази моя съдба многолика
ми показва пета посока.
И сърцето компасно я слуша.
И умората литва с криле.
Ще пристигна навярно по суша
с разранени от тръни нозе.
Ще говорим със погледи само.
Ще забравя обратния път.
Ще притихнеш на моето рамо.
Ще мълчи омагьосан мигът.
Тишината - от вир по-дълбока,
и в очите ти - целият свят.
Разгаданата пета посока,
на дъгата ми осмият цвят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
