4 feb 2012, 1:17
Петата посока
Все към тебе ме мами и вика,
красива жена милоока.
Тази моя съдба многолика
ми показва пета посока.
И сърцето компасно я слуша.
И умората литва с криле.
Ще пристигна навярно по суша
с разранени от тръни нозе.
Ще говорим със погледи само.
Ще забравя обратния път.
Ще притихнеш на моето рамо.
Ще мълчи омагьосан мигът.
Тишината - от вир по-дълбока,
и в очите ти - целият свят.
Разгаданата пета посока,
на дъгата ми осмият цвят.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми! Много!
-
Много хубаво стихотворение, браво.
-
Заслужаваш поздравления за лекотата, с която изразяваш силните си мисли и чувства.
-
Невероятно фин и нежен стих...ефирно и магично...!!!
"Ще говорим със погледи само.
Ще забравя обратния път.
Ще притихнеш на моето рамо.
Ще мълчи омагьосан мигът." -
Сполучливо, с пределна деликатност на изведените настроения. Тук интелектът доказва, че не е лишен от чувства. Впечатлява липсата на тъмни краски и отрицателни емоции. Аз бих сменил само заглавието - посоките са шест: напред, назад, ляво, дясно, горе и долу. Онази вътрешна посока, посоката на сърцето, би трябвало просто да е седма по ред. Но това не намалява качествата на стиха. Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А посоките наистина са 4 - изток, запад, север, юг...
АДМИРАЦИИ!!!