argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
4.02.2012 г., 1:17 ч.

Петата посока 

  Поезия
629 0 6

Все към тебе ме мами и вика,

красива жена милоока.

Тази моя съдба многолика

ми показва пета посока.

 

И сърцето компасно я слуша.

И умората литва с криле.

Ще пристигна навярно по суша

с разранени от тръни нозе.

 

Ще говорим със погледи само.

Ще забравя обратния път.

Ще притихнеш на моето рамо.

Ще мълчи омагьосан мигът.

 

Тишината - от вир по-дълбока,

и в очите ти - целият свят.

Разгаданата пета посока,

на дъгата ми осмият цвят.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошен стих!!!
    А посоките наистина са 4 - изток, запад, север, юг...
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Хареса ми! Много!
  • Много хубаво стихотворение, браво.

  • Заслужаваш поздравления за лекотата, с която изразяваш силните си мисли и чувства.
  • Невероятно фин и нежен стих...ефирно и магично...!!!
    "Ще говорим със погледи само.
    Ще забравя обратния път.
    Ще притихнеш на моето рамо.
    Ще мълчи омагьосан мигът."
  • Сполучливо, с пределна деликатност на изведените настроения. Тук интелектът доказва, че не е лишен от чувства. Впечатлява липсата на тъмни краски и отрицателни емоции. Аз бих сменил само заглавието - посоките са шест: напред, назад, ляво, дясно, горе и долу. Онази вътрешна посока, посоката на сърцето, би трябвало просто да е седма по ред. Но това не намалява качествата на стиха. Поздрав!
Предложения
: ??:??